За мъжката игра

Така се случи, че и националните ни отбори в трите най-известни колективни спортове имат решителни двубои по едно и също време. Волейболистите побеждават всичко, което им се изпречи на пътя, баскетболистите пък падат с разлика, докато футболистите първо биха, но сега ги чака тежък мач. Предвид тези резултати, а и нивото на тези спортове специалистите очакват медали само във волейбола, докато надеждите ни са в баскета са само за една победа, която вече чакаме 20 г. на европейски първенства.

Независимо от класата и възможностите на нашите национални отбори в колективните спортове, ние очакваме от тях да се представят достойно. Да дават всичко от себе си и да покажат на големите форуми, че не случайно имаме претенции да сме спортна нация, с която другите трябва да се съобразяват. Не винаги могат да се постигнат победи, но винаги всеки спортист трябва да се опита да даде максимума от себе си. Когато противника ти е по-силен ще загубиш, но ще го направиш с достойнство. Ще напуснеш терена с високо вдигната глава, защото си показал мъжка игра. С воля да се раздаваш на терена до последно никой няма да ти се сърди че си паднал, но пък можеш и да биеш някой по-силен конкурент, който те е подценил.

Резултатите са важни, успехите още повече, но когато няма успехи важна е играта. Може и да останем последни, но да го направим с мъжка игра и с чест, но не и с разхождане на фланелката по терена. Ако Италия, която е действащ световен шампион по футбол, ни бие това няма да е изненада, но ще сме недоволни ако Бербо и компания отбият номера за 90 мин. ..

Избори, избори …

След близо 2 месеца кампания пълна с интересни изказвания и мноооого съмнения за купени гласове, най-накрая изборните страсти приключиха. България си избра нови народни представители и евродепутати и сега очаква да види дали и този път техните изказвания по митинги и медии ще си останат голи обещания или пък ще се превърнат в дела.

И докато евроизборите преминаха почти според прогнозите на социолозите, резултатите от гласуването за Народно събрание сюрпризираха доста хора. Малцина са очаквали такава убедителна победа на Бойко Борисов, който за малко да спечели абсолютно мнозинство в парламента. Никой не се съмняваше, че ГЕРБ ще получат най-много гласове, но едва ли мнозина са предвиждали, че формацията ще вземе толкова мандати и то при тази рекордна избирателна активност. Добри или лоши хората на Бойко Борисов ще могат безпроблемно да съставят правителство като се съюзят със „Синята коалиция“. Иначе България рискуваше да се изправи пред правителствена криза.

ГЕРБ спечели убедително не защото предложи качествени кандидати, а защото това е партията на Бойко Борисов. Бат Бойко е възприеман като човека, който може да промени нещата в държавата. Затова хората дадоха гласа си за него, а не за неговите кандидати. Само така може да се обясни убедителната победа на „герберите“ в мажоритарния вот. Кандидатите на новата управляваща партия в повечето случаи бяха не толкова известни личности, но успяха да спечелят с голяма разлика срещу утвърдени и доказани имена, издигнати от другите партии. Моите уважения към мажоритарните кандидати, но вота много прилича на приказката „магаре да беше първо в листата и то щеше да спечели“. Е в Кърджали, Силистра, Разград, Търговище и Шумен не беше така, но там причините са други.

„Сините“ отново се връщат във властта, но те претърпяха загуба от „червените“ в София. Иван Костов и Екатерина Михайлова останаха на трето място в мажоритарния вот след кандидатите на ГЕРБ и БСП. Така синьото на София започва да избледнява. „Червените“ спечелиха каквото можаха, но пък изоставане с повече от 20 % от първия е много тежко и загубата е голяма. ДПС пък изкараха толкова гласове от чужбина почти колкото НДСВ успя да спечели в България. Хората на Ахмед Доган се мобилизираха за вота, но пък точно изказването на Сокола се смята, че е катализатор за голямата избирателна активност и високия резултат на ГЕРБ.

Изборите вече свършиха. Вече няма да слушаме, че купуването и продаването на гласове е престъпление във всеки рекламен блок. И по-добре да не го слушаме защото за всички е ясно, че това се казва само защото е записано в закона. Всички купуват, някои повече, някои по-малко. Честито на новите депутати и дано да покажат, че те са хората, които не случайно са спечелили доверието на хората, че България може да стане още по-хубаво място за живеене.

Бате Бойко не рекламира

Няколко дни остават до изборите за Европейски парламент. Кандидат – евродепутатите не спират да се срещат с избирателите. Почти всяка рекламна пауза по телевизиите е пълна с клипове на партии и коалиции, които се борят за гласа на българите. БСП, Синята коалиция, „Ред, законност и справедливост“, НДСВ, Атака, „Напред“, „Лидер и новото време“, „Защита“, ДПС ….. ни облъчват с послания, че ще защитават българските интереси и ще се борят за по-добър живот в парламента в Брюксел.

Гледаме много клипове и реклами, но прави впечатление липсата на ГЕРБ от телевизионния ефир. Хората на Бойко Борисов поне засега отказват да харчат пари за предизборни клипове и показват, че ще разчитат на доверието, което имат сред народа и на лични срещи с избирателите. Липсата на реклами едва ли се дължи на контузения крака на столичния кмет. Въпреки че докато беше здрав, Бойко Борисов редовно се появяваше в различни телевизионни предавания, което си е един вид реклама.

Може би бат Бойко иска да покаже, че е велик и че може да спечели изборите без да похарчи и един лев за рекламни съобщения по телевизията. Всички социолози са единодушни, че ГЕРБ ще спечели най-много гласове на тези избори и този факт може би успокоява и дава увереност на софийския кмет, че може да мине и по-скромно с рекламите. След успешен вот той вероятно ще каже „Успях да бия Станишев без да похарча и една стотинка за реклами, докато той постоянно се показва по телевизията“. Вероятно ще бъде прав… Най-малкото защото е спестил доста пари. Но дали тази тактика ще е успешна ще се разбере на 7 юни.

Въпросът е дали могат да се спечелят нови симпатизанти и избиратели само с предизборни клипове или за убеждаването на гласоподавателите са нужни и други начини и техники. Аз смятам, че ефекта на телевизионните реклами не е чак толкова голям, но пък те са най-добрия начин да се достигне до максимална аудитория. Проблемът е, че те служат повече да напомнят, че има и такива кандидати, отколкото да запознаят гласоподавателите с някакви по-широки идеи или платформи. Но всеки мисли по различен начин и затова има толкова много клипове …

Данчо

Само защото някой трябва да е шампион

Всички неясни въпроси в българския футболен шампионат вече получиха своя отговор. Имаме си и нов шампион – Левски. „Сините“ спечелиха 26-тата си титла след като направиха равен на „Герена“ с „колоса“ „Миньор“ и се възползваха от третата загуба на вечния противник ЦСКА в последните 4 мача – този път от „Литекс“ в Ловеч. Възпитаниците на Емил Велев вече са недостижими на върха кръг преди края на първенството. Честито на шампионите – „Левски“ оле!

„Сините“ станаха шампиони в едно от най-слабите първенства в родния футбол. Първенство, в което имаше доста драматизъл (най-малкото около смяната на водачеството), но пък в което нито един от отборите не показа с играта си, че заслужава да се нарече шампион. Просто един от всичките отбори трябваше да завърши на първо място и този път това беше „Левски“.

Момчетата от „Герена“ направиха няколко силни мача, но в много срещи опънаха нервите дори и най-верните си фенове от сектор „Б“.  Гостуванията на „сините“  бяха големи изпитания за отбора, футболистите се мъчиха и в последните домакински мачове. В последния си домакински мач срещу „Миньор“ момчетата на Емил Велев трябваше да зарадват привържениците си с убедителна победа и да подпечатат титлата си, но те се издъниха и трябваше да чакат резултата в Ловеч.

ЦСКА пък даде сигнали в началото на пролетния дял на първенството, че има добър състав като направи няколко изразителни победи. Ентусиазмът на „червените“  обаче угасна с приближаването към края на шампионата, когато почнаха мачовете с противниците от първата петица. В тях „армейците“ показаха, че имат доста неща да оправят, за да могат да докажат, че могат да играят по шампионски.

Литекс тръгнаха с голяма кошница в началото на първенството, но се оказа, че Мъри Стоилов има още доста да работи и то най-вече в посока постоянноство и промяна на манталитета на играчите. „Черно море“ беше приятната изненада, но все още му е рано за нещо повече. Локо Сф поддържаше интригата известно време, но на „железничарите“ не им стигнаха силите накрая. Останалите отбори в по-голяма част от шампионата бяха пълнеж – само защото елитната ни група трябва да има отбори.

Левски са шампион, но аз като фен на „сините“ съм  притеснен за качеството на футбола в страната ни, щом може би най-слабата формация на отбора спечели първото място. В отбора няма изявени лидери (освен може би Георги Иванов и Георги Петков), които да поведат тима в трудните моменти. Повечето футболисти показаха, че не стават за футбол на най-високо ниво и често тънеха в посредственост. Добре че поне бяха „промотирани“ няколко юноши, та да се види, че има някакво бъдеще пред отбора.

Сега „сините“ ще се готвят за участие в Шампионската лига. Шефовете на отбора трябва много сериозно да се замислят дали да инвестират средства, за да постигнат нещо по-сериозно или пак ще отбият номера с трансферите на „велики“ играчи от … Сърбия, Африка от треторазредни отбори от Бразилия. Защото отбора не играе шампионски и сега празнува само защото някой тим трябва да завърши на първо място …

Данчо

Ще издържи ли ЦСКА?

Загубата на ЦСКА от Левски във вечното дебри стопи разликата между двата тима само на 1 т. четири кръга преди края на първенството. Победата даде надежди на „сините“, които въпреки че правят доста слаб сезон, че могат да триумфират с шампионската титла в средата на юни. Положителните очаквания се дължат на трудната програма, която очаква „армейците“ в следващите 3 кръга. В тях ЦСКА трябва да играе срещу Черно море, Локо СФ и Литекс, които заемат местата от 3-о до 5-о. Задачата на „червените“ се усложнява от факта, че те гостуват във Варна и в Ловеч – два не много гостоприемни за тях стадиона.

Големият въпрос е ще има ли сили ЦСКА и да изиграе тези 3 мача по шампионски (едва ли някой се съмнява, че ЦСКА ще се издъни в последния кръг срещу Локо Мз на Армията). И трите противника би трябвало да се хвърлят на 100 % срещу „червените“, защото имат отчаяна нужда да откраднат точки в борбата за третото място. А и трите отбора имат доста силни мотиви да го направят. „Черно море“ има в състава си играчи, взети от ЦСКА, които ще искат да докажат, че са били незаслужено пренебрегнати там. Освен това моряците ще искат да докажат, че амбициите им за титла следващите години не са без покритие. Локо СФ пък има шанса да бие двата гранда като гост само в рамките на месец – два. Мъри Стоилов има допълнителен мотив да надъха момчетата си от Литекс, тъй като бивш левскар би искал сините да вземат титлата.

Така че ЦСКА трябва да се напъне доста за да се измъкне „сух“ от трите мача. До мача с Левски, момчетата на Любо Пенев печелеха убедително повечето от мачовете си и то със сравнително добра игра. Но във вечното дерби се видя, че нещо в отбора куца. Може и армейците да са били пренавити, но играта им не спореше. При това състояние на първенството ни, ми се струва че силите са сравнително изравнени и именно моментното състояние на играчите ще се окаже решаващо при равни други условия.

Защото колкото и да е невероятно, все пак има някаква възможност за договорки между ЦСКА и трите отбора. Ако и Черно море и Локо Сф и Литекс паднат класирането няма да се промени. От друга страна може да се търси договорка за титла на ЦСКА тази година, а следващата „армейците“ да връщат вересиите. Но лично аз предпочитам да отхвърля тези възможности и да се надявам, че ще гледаме хубав футбол и качествени мачове. Пък нека по-добрия да победи и да стане шампион.

Данчо

С шоуто „Големият избор” БНТ даде за пример политици, които хич не са за показване

В сряда вечерта държавната телевизия БНТ, натоварена с обществени и възпитателни функции, свърши едно добро дело. Тя показа на милионната си аудитория кои са българските политици, от които младите хора трябва да се учат и да вземат челен пример. Това според БНТ са Сергей Станишев, Бойко Борисов и Иван Костов, които журираха състезателите в новото риалити „Големият избор”.
Странно с тях бе и Стефан Данаилов, който отново, както през повечето време от началото на мандата, бе повече артист, отколкото политик. Ламбо бе толкова готин, колкото е бил винаги на кино, и толкова забавно-развлекателен, колкото е от четири години в качеството си на министър на културата.
За пропусналите трябва леко да преразкажем забележителното медийно събитие. „Големият избор” е канадски формат, който в страната на кленовия лист се излъчва под логото „Бъдещият велик премиер”. БНТ се отказа от подобно заглавие, вероятно за да не обиди Бойко Борисов…. Та в „Големият избор” младежи, подбрани след кастинг, представят идеите си за развитието на България. Разни хора, „врели и кипели в политиката”, ги препитват и наставляват, а публиката определя победителя чрез гласуване. В първото предаване жури бяха Иван и Андрей (така честните, неподкупни и ползващи се с огромното доверие на зрителите социолози Кръстев и Райчев), а във второто – тримата големи плюс Стефан Данаилов.
Шоу се получи. Ако целта на БНТ е била публиката да се смее – успя. Но ако идеята е само в забавата, за ново риалити въобще не трябваше да се харчат пари. Достатъчно бе да се излъчат псувните в парламента, с които достойният за подражание премиер възнагради неотдавна опозицията и бяха показани по друга телевизия…. Или пък да вземе което и да е днешно изказване на Бойко Борисов и да го сравни с друго негово, по-старо. Това вече щеше да е смешна, но и възпитателна политическа сатира.
В сряда вечерта възпитание нямаше. Съдници на младите и омерзени хора бяха същите политици, които са причина за гнева им. На „старите” бе поверена уважителната роля на ментори… Те ги поучаваха, оценяваха и провокираха с примери от така хубавата си политическа биография. И какво разбраха младите? Ами разбраха, че Станишев, Борисов и Костов са „майсторите”, които трябва да гледат в ръцете и да попиват житейският им опит. Например – не е лошо да си каратистче, охранителче, да поназнайваш тоя и оня… В един прекрасен ден спокойно може да станеш главен секретар на МВР, кандидат-премиер, да гледаш тъпо, но…. да се ползваш с огромно „обществено уважение” и да имаш привилегията да поучаваш младите как да станат умни и добри.
Маститото жури раздаде ценни напътствия за казуси, по които се е провялало нееднократно. Сергей Станишев например каза, че никак не е хубаво да се прикриват далавери на другари и поощри младеж, който твърдеше, че ще вкара в затвора дори най-верния си приятел, ако сгази закона…. На това премиерско откровение вероятно се е просълзил и Батко от екрана. Бойко Борисов притисна една девойка, според която за детски градини и старчески домове следва да се харчат пари по равно. Клетото момиче така и не се хареса на кмета, вероятно защото не счете едната група за кофти матрял. А теменужките отново разцъфтяха след усмихнатия Костов, който твърдеше, че държавният интерес винаги е над партийния.
Сергей Станишев показа неприязън към референдумите. Нищо, че като опозиционер ги харесваше. Борисов пък онагледи как правилно е еволюирал по „некои партийни въпроси”. Ако преди три години, при учредяването на ГЕРБ, плашеше последователите си с „нямате права, а само задължения”, днес мънка, че „зад лидерът стои цяла партия, хора, които го поддържат, те също имат интереси и ако не са удоволетворени, могат да пратят лидера на село…”. Борисов, който преди три години се кълнеше, че ще си тръгне веднага щом стане ненужен в политиката, вече очевидно не ще да ходи на село. Той даже е проумял и „отговорността”, която една партия трябва да прояви за коалиция с политическия враг… Момчето, което твърдеше, за нищо на света не би направил такава коалиция, приличаше много на ранния Борисов, но не и на днешния.
Та това ли са българските политици, които трябва да бъдат еталон за младите. Те ли са добрите примери? С какво заслужиха тази чест? Защо БНТ не сложи на масата на журито университетски преповадатели, PR-специалисти, учени…. Има страшно много хора, непровалени и неизкушени, които разбират от политика… Вместо тях бяха показани хора, които публиката иска да гледа, но на едно друго, тъмно и влажно място.
„Големият избор” в крайна сметка се оказа част от предизборната кампания – поредното предаване, в което българските политици могат на воля да лъжат. Жалко за симпатичните млади хора, които стават декор в това лицемерие.
Дидо

Пак четворка, но … от трето теглене ;)

Едно от най-кофти преживяванията за играещите тото е да уцелят четворка, но от трето теглене на „6 от 49“. В този случай тотаджиите хем са показали нюх и са познали числата, хем няма да вземат никаква печалба, защото в трето теглене се изплащат само „шестици“ и „петици“.

Представянето на Ливърпул в последната седмица много ми напомня за разочарован тотаджия с четворка. „Червените“ от Анфийлд вкарват в трети пореден мач по 4 гола, но ползата от тях е почти никаква, особено в последните 2 срещи. Момчетата на Рафа Бенитес направиха може би най-запомнящите се мачове за сезона в Премиърлийг срещу Арсенал, както и в Шампионската лига срещу Челси като извъртяха равенства 4:4. И в двата случая ливърпулци имаха предимство в играта, губеха минути преди края и в крайна сметка успяваха да се съвземат и да стигнат до точката, а дори изпуснаха и възможности да спечелят мачовете. За съжаление на феновете на „червените“, момчетата на Рафа Бенитес изгубиха, а не спечелиха от тези четворки. В първия случай отпаднаха от шампионската лига, а след снощното равенство с Арсенал напрактика се изпариха и шансовете им за титлата в Англия.

Все пак от тези „четворки“ има и положителни неща. Първо, ливърпулци показаха, че имат воля и характер и могат да обръщат мачове. И в двете срещи отбора губеше с 2:3 в средата на второто полувреме, но намираше сили и възможности да обърне резултата и то без капитана си и вдъхновител Стивън Джерард. С това „червените“ показаха, че не са отбор за отписване и тази година амбициите им да бъдат на върха не са без основание. Второ, отборът постигна тези вдъхновяващи представяние срещи други два отбора от „голямата четворка“, а не срещу случайни противници, което допълнително придава тежест на постиженията.

Все пак не всички „четворки“ на Ливърпул този сезон са от трето теглене. Момчетата на Бенитес вкараха по четири гола и на Манчестър Юнайтед и то като гости и срещу Реал Мадрид в ШЛ. Отбелязаха и 5 гола на хита на сезона в Англия – „Астън вила“. До края на шампионата има още 5 мача и „четворките“ може да се увеличат. Дали Ливърпул ще спечели нещо от тези „четворки“ е трудно да се каже, но със сигурност феновете ще спечелят много вълнуващи мигове наслаждавайки се на футболните драми.

Данчо

Националите все още са в играта, но …

Българският национален отбор по футбол изпълни програма минимум за гостуването си на Ейре и домакинството на Кипър. Трикольорите спечелиха 4 т. от двата мача, като за отбелязване е факта, че спечелиха първата си победа в този квалификационен цикъл. След четири равенства, нашите ни зарадваха с успех, който обаче едва ли е изненада за някого.

Сигурен съм, че победата над Кипър и то на ст. „Васил Левски“ е влизала в графата „задължителни“ преди започването на квалификационния цикъл. А и така трябва да бъде! Не може отбор с претенции за класиране на световно първенство, като българския да се страхува от мачове, като тези с Кипър. Не искам да подценявам отбора от острова на Афродита, но вероятно ще мине доста време преди кипърците да се превърнат във футболно страшилище. Така че победата ни е съвсем резонна и няма смисъл да тръбим колко голям отбор сме заради този успех, най-малкото защото до последните минути треперихме да не ни вкарат някой случаен гол и да продължим поредицата от равенства.

Със спечелените 4 т. от тези два мача, нашите национали са все още в играта за световното първенство в Южна Африка през 2010 г. Но … шансовете да стигнем до финалите ни не са много големи. И то не заради точковия пасив спрямо Италия и Ейре който натрупахме. 5 т. изоставане от второто място не са чак толкова голяма разлика. Мен ме притеснява повече продукцията, която нашите национали изнасят. В тези 2 мача се видя, че българският отбор издиша в доста моменти от мачовете. Пропуски има както в защитата, така и в халфовата линия. И докато грешките в отбраната може да се обясняват с отсътствието на Тунчев и липсата на синхрон между Илиян Стоянов и Томашич, то за неразбирателствата в средата на терена не може да има големи оправдания, тъй като там освен Чавдар Янков други остъстващи няма. Вярно е, че техничните ни халфове сътвориха и хубави неща, но поне в мен остана впечатлението, че не всичко е наред. Имаше моменти, в които те не можеха да си подадат повече от 3-4 паса и то при условие, че не са били толкова пресирани от съперника.

Някои специалисти твърдят, че нашите национали са изиграли два много добри мача. Аз не съм съгласен с това мнение, защото и в двете срещи треперихме почти до края без да играем срещу някакви отбори от супер класа. Пък и ако това наричаме много добри мачове, явно нивото на нашите играчи си е нисичко. Надявам се допуснатите грешки да са били предизвикани от напрежението предвид важността на мачовете. Но оттук нататък всеки мач ще е като финал за нас …..

Предизвестена ли е загубата срещу Ейре

В събота българският национален отбор по футбол ще изиграе един от т.нар. решителни мачове от квалификационния цикъл за Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка. Трикольорите гостуват на Ейре, който е сочен за като главния ни съперник на второто място в нашата група. Преди седмица очакванията на повечето фенове и специалисти бяха по-скоро положителни, но в неделя дойде новината, че Димитър Бербатов и Валери Божинов са контузени и няма да вземат участие в двубоя. Това промени рязко градуса на очакванията.

Отсъствието на Бербатов безспорно е тежък удар върху националния ни отбор. Надеждите ни за добро представяне се базираха основно на него, тъй като той е един от малкото ни играчи от световна класа. Но в интерес на истината Берба доста отдавна не е правил силен мач с националния и доста хора го обвиняват че се пести. Въпреки това обаче съперниците ни щяха да имат страх от него и да вземат специални мерки за опазването му. Сега задачата на защитата на Ейре ще е по-лесна.

Но според мен проблемът не е в отсъствието на Бербатов, а в липсата на други качествени играчи. Една птичка пролет не прави, а за да имаме силен отбор трябва или  колектив или няколко  лидера, които да поведат другите играчи напред. В момента според мен в националния ни отбор няма нито едното, нито другото. Част от футболистите ни правят някой и друг добър мач, но не можем да кажем, че някой се намира в супер форма и възлагаме големи надежди на него. Единственият може би е Стилян Петров, но и той е малко колеблив в изявите си напоследък. Колкото до колектива – момчетата се опитват да играят футбол, но все нещо не се получава. А дали е заради липса на възможности или на желание – те могат да кажат. В този ред на мисли трудно е да се очаква някаква качествена игра от нашите национали и постигането на победа ще бъде по-скоро изненада, отколкото някакво очакване.

Колкото до селекцията – тя си е право на треньора, който носи отговорността за представянето на отбора. Ние можем да недоволстваме, че взема „пенсионери“, че вика натурализирани чужденци, въпреки че има по-добри българи, но можем да критикуваме едва като свърши мача. Нека да видим как ще се представят и тогава да даваме оценки. Защото понякога старите и не толкова добри играчи могат да се окажат по-сполучлив избор от по-младите и уж качествени играчи.

Въпреки липсата на обективни представки за победи, нищо не ни пречи да се надяваме, че националите ни ще ни зарадват с някоя точица от Ирландия. Но и дори така да стане, футболните ни ръководители би трябвало да гледат по-надълбоко в нещата и да вземет мерки да направим България футболна сила, а не отбор, който отвреме навреме постига (дори и случайно) някоя победа или престижно равенство.

Данчо

Ще има рекорд по смени на треньори в А група?

Не измина много време от подновяването на футболното ни първенство, но пак стана актуална темата за смяната на треньорите. През седмицата бе извършена рокада на треньорския пост във Вихрен, като Филип Филипов беше заменен от Тенчо Тенев. Смяната на наставниците стана след загубата на санданчани като „домакини“ от Черно море, въпреки че седмица по-рано за малко футболистите на Вихрен да откраднат точка от Левски на „Герена“.

„Вихрен“ се превърна в 11-ия отбор от професионалната лига в България,  който е бил ръководен от повече от един треньор. Бройката достигна двуцифрено число след като в паузата между двата дяла на шапионата ЦСКА и Черноморец смениха наставниците си с надежда за по-добро представяне през пролетта.

Така само столичните Локомотив и Славия, Литекс, Черно море и Миньор все още разчитат на треньорите, с които започнаха първенството. Но дали те ще го довършат … никой не знае. Както е тръгнало, ако отборите вървят с това темпо спокойно може да поставят рекорд, който трудно да бъде достигнат – в рамките на един сезон да е имало треньорски рокади във всички тимове. Но дори и да не се стигне до там, самия факт че почти 3/4 от отборите са си сменили наставниците изобщо не говори добре за нашия футбол.

В големите първенства също има доста уволнени мениджъри, особено в Англия, но като че ли в страните, където се играе истински футбол има и истински футболни ръководители, които май повечко мислят преди да направят нещо …

Данчо